Имаме новина: първият подкаст с публика на живо е категоричен успех

Анна Цолова, Дарина Сарелска и Миролюба Бенатова от „Телевизия по радиото“ за новата публицистика, „Говори интернет“ и интересният поглед към сериозните теми

Първото издание на подкаста „Телевизия по радиото“ с публика на живо започва точно в 17 часа, както е обявено в поканата. В „студиото“ в залата за събития на Resonator са Анна Цолова, Дарина Сарелска, Миролюба Бенатова от „Телевизия по радиото“ и Еленко Еленков от мрежа от подкасти „Говори интернет“ в ролята на модератор. Срещу тях седят повече от 50 души, които не могат да бъдат наречени точно „публика“, защото до края на записа почти половината от тях ще вземат думата на микрофона, за да влязат в разговор, дискусия или размяна на остроумия с водещите.

През следващите два часа ще станем свидетели на раждането на един нов за България формат, в който има повече участие на публиката, отколкото в телевизионните предавания, и повече тежест на водещите, отколкото в онлайн дискусиите. На практикуването на журналистика като „DIY“ – философия, която е особено близка на Resonator. И на бурния, понякога хаотичен, но винаги ангажиран живот на една общност от хора, обединени от факта, че създават и поддържат позиция по темите на деня/седмицата/времето, важни за всички нас.

Как се стигна дотам три телевизионни водещи да правят подкаст?

Е.Е.: Те са приятелки, които по една или друга причина вече не работят в телевизията, а това им липсва. Оттам идва и самоироничното име на подкаста „Телевизия по радиото“, взето назаем от една бруклинска рокгрупа. Трите се свързаха с „Говори интернет“ (дотогава не знаехме, че се познават помежду си), направихме няколко епизода заедно и после решихме да ги еманципираме в отделен подкаст.

М.Б.: Един колега от телевизията се пошегува с нас, че се караме много интересно и ако го правим пред публика, може и да има успех.

А.Ц.: Всъщност първоначалната ни идея беше за „YouTube“ канал, в който да спорим помежду си по различни актуални теми, като по този начин им дадем контекст и ги направим по-интересни и по-разбираеми за публиката.

Д.С.: Но идеята се разви до това да правим този разговор в друга, по-модерна и по-минималистична форма – подкаст. Започнахме да се интересуваме от темата за подкастите и разбрахме, че в „Говори интернет“ ще правят специален подкаст за това как се правят подкасти. Записахме се на обучение при тях – това беше преди почти три години. И в крайна сметка започнахме да правим нашия подкаст заедно с тях.

Както става ясно от самия епизод на подкаста, записан на живо в Resonator, една от основните теми на разговора в него е… финалът на „Ергенът“. Но това е ярък пример за начина, по който водещите успяват да изведат общовалидни наблюдения, изводи и прогнози от събития и феномени, които на пръв поглед изглеждат повърхностни. „Ергенът“ се превръща в катализатор за дискусия по темите за отклоняването на общественото внимание от реалните проблеми, за скрития и явния сексизъм в България, за манипулирането на ролята на жената в обществото – и дори за умората от изборите и политическата апатия, предизвикана от липсата на реален избор: с финалното решение на главния герой в предаването, разтълкувано като еквивалент на гласуването с „Не подкрепям никого“.

Как избирате темите, по които говорите? Кога, къде и как записвате? Колко продължава записът на един епизод?

Е.Е.: Както всеки подкаст, имаме един общ документ за всеки брой, където всеки записва новините, които са му направили впечатление (с линк) до четвъртък следобед, преди записа в четвъртък вечер. В по-специални случаи, например когато имаме гост, записваме в Resonator, но най-често работим дистанционно. Записът продължава около два часа и почти целият записан материал влиза във финалната версия. Подкастите са прословути с това, че са дълги, но хората ги слушат. Следим как върви „ангажираността“ от брой на брой и знаем, че близо 70% от хората остават до 80% от продължителността.

Д.С.: Записваме основно онлайн, всяка от дома си, и обикновено продължаваме до много късно, което лично на мен ми създава семейни проблеми, защото моят домашен офис е в спалнята, а мъжът ми иска да си легне.

М.Б.: От друга страна, все пак и трите сме от новините и сме свикнали бързо да се подготвяме, така че не ни трябват дълги и широки предварителни срещи – разбираме се с половин дума.

Д.С.: Но точно защото и трите сме от новините, ни е много полезен този външен поглед от страна на „Говори интернет“, защото те виждат нещата от друг ъгъл и предлагат теми, които ние може би нямаше да обсъдим. Ако не бяха те, имаше опасност това да се превърне в някакъв разговор на тесни специалисти…

М.Б.: То и сега е разговор на тесни специалисти.

А.Ц.: Така е – и трябва да си напомняме да се вадим от презумпцията, че всички хора знаят някакви термини от политическия сленг или новинарския жаргон, които ние знаем по подразбиране.

Няколко примера:

„Мандаринки“ – мистериозно събитие от биографията на политически опонент, което го представя в неудобна светлина и (засега) е неизвестно за обществото, но във всеки момент може да бъде употребено като компромат срещу него.

„Пусканка“ – злонамерен коментар по адрес на политически опонент, предназначен да отклони вниманието от реалната тема на дискусията, употребяван вместо отговор на директен въпрос по нея. Близък роднина на…

„Ти пък си много хубава“ – българският еквивалент на „whataboutism“, тактиката за отказ от аргументация срещу критика, при която критикуваният контраатакува с критика по съвсем друга, несвързана с дискусията тема.

Имате ли определени специалности/роли/характери в рамките на екипа от три водещи, които развивате? Каква е „запазената марка“ на всяка от трите?

А.Ц.: Най-емоционалната тема за мен е руската пропаганда в България и пораженията, които нанася тази пропаганда. Мира е нашият експерт по съдебно-криминални теми, тя си идва с този ресор и до ден-днешен се интересува най-задълбочено от него.

Д.С.: Аз съм била телевизионен продуцент, а за продуцентите е характерно, че са „миля широки и инч дълбоки“. Имам повърхностно разбиране за много теми, но ако имам някаква специализация в нашите разговори, тя е да се опитвам да стават малко по-забавни…

М.Б.: Не бих казала, че може да се говори чак за „роли“, но със сигурност си имаме характерни шеги и модели на поведение и говорене, които ни отличават една от друга.

Д.С. (без никакво колебание): Аз съм Фийби от „Приятели“.

А.Ц.: Окей, тогава моят сериал явно няма да е комедия, а драма.

Е.Е.: Личното ми впечатление е, че Мира е най-мрачно настроена, Дарина следи особено отблизо САЩ, а Анна сякаш познава най-много хора в медиите. Но няма роли.

Към 18 часа, след като са дискутирани сериозните теми като PR гафовете на една от водещите политически сили, евентуалните шансове на съпредседателя на друга като бъдещ министър-председател на България в контекста на резултатите от предстоящите президентски избори в САЩ и бъдещето на една нова политическа формация със съмнително финансиране и амбиции за величие, водещите започват да се отпускат и да стават забавно хапливи една към друга, а публиката излиза от пасивната си роля на наблюдател и се включва в дискусията. „Добре, нека да проверим нашата умна и красива публика: колко от вас никога не са гледали нито един епизод на „Ергенът“?“ (М.Б.) „Извинете, може ли да ме запознаете с вашите приятели? Искам да вляза във вашия балон“ (Д.С. към един от хората, които са вдигнали ръка в отговор на последния въпрос) „Да не забравяме, че всичко това е направено много внимателно, за да седим ние в някакъв изискан подкаст и да го обсъждаме“ (Е.Е. като коментар към факта, че темата за „Ергенът“ се повдига отново и отново). Прави впечатление, че когато хората от публиката взимат думата, те го правят с обмислени, информирани и подробни въпроси и коментари, които видимо насочват разговора на водещите в нови и интересни посоки.

По всичко личи, че форматът „подкаст с публика“ работи и има бъдеще.

Как стигнахте до идеята „Телевизия по радиото“ да се прави пред публика на живо? Какво се надявате да постигнете с този нов формат? Какви са очакванията преди първото „предаване“ в събота? (Въпрос от началото на седмицата преди записването на епизода с публика.)

E.Е.: Идеята на подобни събирания е да се доближим до публицистиката на телевизионните предавания през 70-те и 80-те години, когато са се излъчвали на живо (защото е скъпо да се записва и редактира), и публиката е участвала в доста формати. Сега „риалититата“ са режисирани, а шоутата по сценарий са редактирани - и в телевизиите в крайна сметка публиката отсъства. В интернет пък публиката присъства прекалено силно и няма водещи.

Как ви се стори първият епизод на подкаста пред жива публика?

М.Б.: Хареса ни да видим живи хора пред себе си, да си говорим с тях, да се убедим, че има истински хора, които искат да гледат и да слушат това и са готови да дойдат тук в събота следобед в такова хубаво време, за да го направят. Това е признание.

Д.С.: И не само да гледат и да слушат, а да участват. Защото ние винаги сме мислили за това не като говорене на, а говорене с: това не е някаква аморфна публика, а много конкретни хора, които ти отговарят, пишат, спорят с теб. От самото начало се стараем това да е разговор, дори когато не е във формат на живо, а задочно – отговаряме на писма и коментари, общуваме с тях.

М.Б.: И сега беше много хубаво да видиш на живо част от тази общност – някои от хората, с които си пишеш, с които вече имаш някаква история…

Д.С.: …с които в някакъв смисъл вече се познавате, защото ви вълнуват общи теми.

"Телевизия по радиото" е подкаст за коментар на актуални новини и събития. За следващи епизоди с публика на живо, следете каналите на Говори ѝнтернет.

Resonator е първото място в България, което предлага достъп до споделена работилница за високи технологии, лаборатории и зали, специално проектирани да вдъхновяват иновациите и съвместната работа. Сред пространствата е и Podcast Studio, домакин на редица подкасти, сред които и Говори ѝнтернет, Естествен ѝнтелект и други.

‍